автор: I_Magerova

Усмивката ми - топъл и сърдечен лъч
Дали ще може спомените черни да прокуди,
две болки - огнени кълба у нас
в смеха на живота вода да ги сподави.

Без сили и без страх, застанала пред теб
дали ще мога спомените да изтрия,
ще пуснеш ли сърдечения и светъл лъч
душата ти да стопли и прегърне?

Или пък спомените ще оставиш като ветрове
душите ни измъчени да разпилеят
по степите на пясъчната самота,
бодливи трънки на кълба да стелят ...

и вместо стоплени в лъчи от светлина
по брулените Марсови полета да се скитат,
душите ни - раздирани платна
в красив декор на тръни да се веят ...

Един-единствен лъч от светлина, вместо това
ще пуснеш ли платната да огрее
и заедно с вятърът довеял от степта
платна по мачтите да вдигне и отплава

далеч от този пустош на степта,
преди погубени душите ни да бъдат
дори през бури към далечни брегове
пристанището свое тихо да намерят.

....


Топъл лъч, светъл лъч
как роди се в самота?
Как така изведнъж
в мен извика любовта ...

Ден след ден, как не спря
в теб да иска да се приюти ...
Нощ след нощ в самота
как остава да гори ...

В тъмнина, в тишина
ще изчезне от света,
ей така и без жал
ще отплава любовта ...



25 декември 2002