Напиши и за мен стих, любовнико, стих ми напиши.
Кажи ми онези думи, които не ми казва никой.
Пренеси ма над пропастите от прогизнали в самота дни.
Претърси ги,
вдъхни плах смисъл в изтичащото.
Ела при мен, любовнико, прегърни ме.
Стопли душата ми с ласки.
Пожелай тялото ми, обладай го.
И не мисли за нов край или ново начало.
Нищо не ми обещавай – обичай ме само.
Бъди с мен любовнико,.. покрай мен,.. в мен...
Искам да усещам тръпката, отмалата, страстта.
Нека това ми е наградата, че съм тук, и че бях.
Ти си ми подаръкът от съдбата, малкото ми бягство, скритата тайна.
Останалото е животът не така пожелан...