 |  Там, където безгласните койоти
стържеха озона с хрипове на охтичав,
а салфетките,
просмукани до вкоравялост сред океани солници
и смачкани от тежестта на думи,
коленопреклонно връзваха навъпреки
(мазолите така приличат на бабините длани...)
онази тежка, òбредна шамия,
докато вграденият в темелите й здравец
разпръсваше и бранеше чрез себе си
дори идеята за зло...
...Там вият единствено мълчанията на аутизма.
Там остана единствено
единствената във колекцията, изваяна само с пръсти
и брутално разстроена (а как пищят дървесните влакна...)
със същите тях, любвеобилните, цигулка,
стиснала (единствено тя) разкъсаните ноти в грифа си.
Имаш повече от цялата палитра тонове
и всички всевъзможни инструменти.
Нея единствено не.
Публикувано от alfa_c на 06.06.2009 @ 00:04:17
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 318 четения | оценка няма |
показвания 19227
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Моногам(н)а" | Вход | 11 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Моногам(н)а
от sia на 14.06.2009 @ 16:33:24
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, Рейни, какво си отворила...
‘Няма човешко същество, което да се чувства длъжно да ме
обича. Тъжно е, но това е свободата.’ - видях го
в отговорите ти.
И така разбрах емоцията ти, силата ти...
вероятно и свободата ти, не зная.
Какво да кажа - поздравления, другото май го знаеш...
|
Re: Моногам(н)а
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 14.06.2009 @ 17:02:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Отворила съм кутията на Пандора...
Без самата нея. Тя си има своята свобода. И грам не я е еня за друго. Това е свободата. Или поне така се прави от онази страна на бариерата.
Надявам се искрено силата да не се е усетила само от скромните ми коментари, щото тогава стихът да ходи по дяволите.
:)
А може би там му е мястото.
Какво да ти кажа... Зарадва ме присъствието ти! Другото, ако не се чете, дано поне се усеща.
|
]
Re: Моногам(н)а
от regina на 12.06.2009 @ 14:52:50
(Профил | Изпрати бележка) | само един е маестрото и само той може да свири на цигулката-душа...навъпреки!
поздрав, Рейни! |
]
Re: Моногам(н)а
от dandan на 08.06.2009 @ 10:36:19
(Профил | Изпрати бележка) | докато вграденият в темелите й здравец
разпръсваше и бранеше чрез себе си
дори идеята за зло...
И браниш себе си, за да останеш истинска - всъщност си, вярвам те |
Re: Моногам(н)а
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 08.06.2009 @ 11:38:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Браня се аз... Ако беше така, кьорав стих да не е видял бял свят, за сметка на моето присъствие в него.
Но да, в определен смисъл определено и категорично го правя. Вече. Само където опрем ли само наше дело да е, работата е яко на зле...
Каква прекрасна дума! Вярвам ТЕ. В състояние съм света да преместя в нейно име.
Казах ли едно дълбоко благодаря? Не само за нея...
|
]
Re: Моногам(н)а
от templier (templierbg@yahoo.com) на 06.06.2009 @ 22:48:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Няма лошо да задържиш на един тон, стига да е верен. Отново си наситила атмосферата с електричество, но от това, което създава. Твой фен съм завинаги! :) |
Re: Моногам(н)а
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 07.06.2009 @ 11:27:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | То това най-големия дерт – нацелването на верния. Щото после става мазало... Иначе задържането не е проблем.
Така, така... Прав си, мили ми Смехурко (макар отвътре да си друг). И защото рушенето не е добра идея, да вкараме дяволите, предизвикващи магнитни бури, в ярема на бачкане до откат и да им се отели вола съответно, докато създават обратното...
Поздрав най-сърдечен! Твой приятел вечен:
Весел (нищо, че е друг отвътре) Патиланчо
:)
|
]
Re: Моногам(н)а
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 08.06.2009 @ 12:08:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ами ахмачка! Стиска тя. Когато и да я набиеш, все ще е късно. Какво да я правиш, освен на подпалки...
:)
Благодаря ти за определението, Сребърна. Както сама каза, всеки стих по мъничко убива автора си, а някои и по много.
|
]
Re: Моногам(н)а
от mariq-desislava на 06.06.2009 @ 12:31:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Така, така, нека си призная, че тук всичките ми думи се вързаха на стегнат възел и вкупом останаха да се полюшват на дървесните влакна.;) Цигулката я имаш, но знаеш, че така лесно не се дарява. Поне по една нотичка на ден, Рейни... |
Re: Моногам(н)а
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 07.06.2009 @ 11:21:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не разбирам от музика (само я обичам), М-Д, но все ми се струва, че стойност има цялото произведение, пък било то и само от една гама, така че ще се въздържа от работа ‘на парче’, а и светоусещането ми е за ‘игра ва банк’.
:) |
]
Re: Моногам(н)а
от nichija на 06.06.2009 @ 11:55:14
(Профил | Изпрати бележка) | О, тук прелива от любов.... и болка, без капка суета и страх - поне аз това видях и усетих.
Поклон за творбата, rainy!!!
n,
|
Re: Моногам(н)а
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 07.06.2009 @ 11:18:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Няма кьорав страх. Няма милиграм суета. Прелива, да. От... Няма значение. Има една убийствена мисъл на Ханс Кристиян Андерсен. Ще ти я споделя:
‘Няма човешко същество, което да се чувства длъжно да ме обича. Тъжно е, но това е свободата.’
За погледа ти ще премълча умишлено... Но ще ти благодаря с цялата си сърдечност, нечия (поне на себе си принадлежиш), а тя има особени измерения.
|
]
Re: Моногам(н)а
от nichija на 08.06.2009 @ 14:58:56
(Профил | Изпрати бележка) | Аз трябва да благодаря rainy, ние всички трябва да ти благодарим, защото ти разравяш до кокал истински кървящите рани и убедена съм, това не е от суета – поправи ме ако греша!
прости емоционалния ми коментар, но види се и моя поглед е с особени измерения, измеренията ми за любовта - също:)
sincerely n,
|
]
Re: Моногам(н)а
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 08.06.2009 @ 15:49:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Хм... Думите ти ме накараха да се разровя за етимологията на думата суета:
Старобългарси – соуета. Образувана от старобългарското соуи ‘празен’, въсоуѥ ‘напразно’; на лат. vanitas
Та си мислех, че ако подобна етимология е в основата на стиховете, то огън да ги гори и тях, и чувството, което ги е създало. Друга история е, че са напразни, но това няма общо със суетата, мисля.
:)
Виж, аз също имам особено отношение към емоционалността и явно в японски стил ще започнем да си разменяме благодарности, така че прошките са абсурдни и непречем. За онези измерения няма да говоря, че ще стане страшно. Именно поради измеренията... И заради тях замълчах.
Искрено твоя,
Г.
|
]
Re: Моногам(н)а
от nichija на 08.06.2009 @ 16:48:10
(Профил | Изпрати бележка) | Абсолютно съгласна: - любезностите са излишни
С "две" думи: чета те, и ще те чета, но виж, да мълча - не обещавам-:)!
поздрави:
П. |
]
Re: Моногам(н)а
от karmelitass на 06.06.2009 @ 10:55:27
(Профил | Изпрати бележка) | все пак никой не може да има всичко, нали... все нещичко липсва, все нещичко...
Прекрасна, Рейни!Винаги си толкова креативна!
:))) ()() |
Re: Моногам(н)а
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 07.06.2009 @ 11:12:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Може! Разбира се, че може, готино хлапе. Уверявам те, че може. Всичко зависи просто от това в какво се състои нашето ‘всичко’.
Усмихнаха ме искрено думите ти...
:)
С благодарност за отношението!
|
]
Re: Моногам(н)а
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 07.06.2009 @ 11:08:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Припомни ми изведнъж един пасаж от парчето на София ‘Син талисман’. Не е точно в контекста, но... Всъщност чудесно знам за кой смях иде реч.
Карай, нали бил здраве!
:)
|
]
]
Re: Моногам(н)а
от Liulina на 07.06.2009 @ 20:00:36
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | компилация е
ти си булката, която се е размислила за неща от миналото и за цигулките и за това, че днес не е като вчера
просто отговорих с асоциации
извини ме ако не съм се изразила ясно. |
]
Re: Моногам(н)а
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 07.06.2009 @ 20:11:11
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не, не, няма проблем. Аз схванах смисъла перфектно. Имам някакви заложби, да не повярваш.
:)
Имах предвид, че реакцията и изказа като чиста психология в контекста на настроението на стиха ми се стори странна, но читателят винаги има право. Прощавай откровеността.
А за днес и вчера – сложен и дълъг разговор. Благодаря още веднъж!
|
]
Re: Моногам(н)а
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 16.06.2009 @ 10:42:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Абсолютно не, ами...
Пък то какво ли и реално притежаваме и ни остава, освен едничката гордост и достойнство. Колкото и да са относителни.
:)
Радвам се, че те има, маймуно безценна!
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 856
ХуЛитери: 2
Всичко: 858
Онлайн сега:
