автор: alkaltchev

Пред мен си.
Гола като свещ.

И толкова полупрозрачна.
Топиш се
в моя дъх горещ.
Като икона тихо плачеш.

А аз съм
тръпен за любов.
Но ме е страх да те докосна.
Макар,
че пламъкът е зов,
да съм поклонник твой готов съм.

Готов съм
и обет да дам,
за да не влизам в грях с икони.
Но ще го спазя ли
– незнам.
Защо шептиш, че съм безбожник?...