автор: plevel

Хей, здравей…
Отдавна не съм ти писала … и за тебе не съм..

Май, пак бягах от теб,криех се, изтръгвах топлите нишки по тялото ми,
кадифената мелодия вплетена в слуха ми, спокойствието на обятията ти запазващи цял духа ми.
Изтривах те. Гумата свърши. И нова взех. Измивах те. Търках, дори и със злоба понякога. Заличавах те, но себе си от мен не мога да изтрия.

Та, здравей…как си, любов? Тук си още. Топлиш до болка, изгаряш,прогаряш плътта ми, понякога даже.
Излекувах, прикрих някои рани..но тебе не мога

Днес се разхождах – помниш ли малкото борче, онова самотното насред полята, с малки листчета, мека земя, топли корени. Там ,където ми подари теб, любов. Та, домъчняло му било на борчето –отдавна не те е виждало цяла, та нали на две си разделена, а аз нося само половината .
Но ти и така лети, пази кадифената ми мелодия,обвита в нишки .. пази острова ми топлота. Да не изгаря като мен, да прелива в енергия, да посреща смело бурите. А аз, аз ще пазя теб любов; нищо ,че си само моя.

Нишките свършват на сантиметри от върха на пръстите ми,а милиметри не ми достигат до пълната кадифеност на нежността Му…

Здравей – Аз още те обичам …