Тихо, циганко! Ще си платя да помълчиме.
Като бял ден ми е ясно – виждаш име.
Срещнала съм го. Било е неизбежност.
После линията на живота се изтри от нежност.
После...То това от циганки не се прeдрича.
Изумено осъзнах...кошмар...та аз обичам.
Тихо, циганко! Мълчи! Добре, признавам,
че такава влюбена и аз не се познавам.
Луда ли си? Чак до тук ли стигна във просията?
Да не си посмяла да ми развалиш магията.
Ще платя. Не може гладно циганчето да остане.
Само не ми казвай след това какво ще станe