автор: alisa

Имам много лица, но сърцето ми стига
да обичам веднъж , да си знам – за последно.
Да вървя по кръвта си, да се настигам.
И да мога да кажа: Не ме искай по бедност!

Всички думи са негови.Премалявам от жажда.
Извалявам се - дъжд. Падам – счупени стомни.
И защото не мога деца да му раждам,
аз му пиша писма… В четвъртък… Той помни.

Аз съм дълга река. Не пресъхвам сезонно.
Във дълбокото с него не е страшно да слизам.
А пък вие си трайте! И живейте законно.
От там, дето съм влязла – просто няма излизане.

Даже няма прозорец, да прескоча през него.
Всяка вечер го чакам и замесвам душата си.
А когато в ръцете му, много негова легна,
знам какво е живот и какво е оттатък.