автор: ElToro

АЛО!!! Не, не е грешка! Аз съм!
Звъня ти от случаен телефон...
за тебе, може би, не съм пораснал ...
не! не е грешка! зная този тон...

очите ти навярно биха пречили
за нещо, за което, сам не зная,
избягах тъй панически от срещата ни,
а длъжен бях открито да призная.

Със тебе двама двадесет години
се борим на живота с дързостта...
ръце ожулени, а коленете сини,
но не сломили някак гордостта...

Животът брули ни и него ние,
но в тази непрекъсната борба
неволно се травмирахме, избирайки
не easy live, ами свобода...

а свобода получихме не даром,
тя свободата имаше цена...
но свободата беше лош подарък
и нас един от друг лиши ни тя...

На погледите мъжки ти открито
отвръщаш, сигурно във тях
намираш онова от мене скрито,
което да предложа не успях.

очите ми след знойните колежки
задържат се естествено и в тях
очакват да открият туй, което
от тебе да получа не успях.

Усмихваш се и аз ти се усмихвам
дали е неестествено това?
разбираме и двамата панически,
че във архив е вече любовта...

-Обичаш ли ме? питаш ме служебно.
-Обичам те! - излъгвам те без свян...
и двамата безумно пак се дебнеме
не те разбирам, сам съм неразбран...

Усещам, че в зениците ти парят
сълзите на пропуснатия шанс,
а думите ми сякаш те изгарят.
аз също сякаш съм изпаднал в транс...

Ало! Послушай! Чувствам се ужасно!
Не мога да избегна мисълта,
че всичко искахме да е прекрасно,
а си остана хубава мечта!!!

Ало! не ме осъждай за страха ми!
Самият аз напълно се презрях
за слабостта, убила гордостта ми.
за подлия, ужасен, жалък страх.

Ало! Приключвам! Ето, че живота
отново срива нашите мечти...
Отново двама с тебе сме самотници
за всичко, сторено от мен, прости!