автор: scenaristbg

Всяка вечер ще идвам влизам вътре твоята стая,
да, докато спиш, много ясно,
докато тихичко сънуваш
и не ме интересува колко опасно
е ти да се събудиш,да ме видиш. Но зная.

Ти знаеш ли как тихо мърмориш насън?
Как леко издишаш въглероден оксид?
Да, спейки ме обичаш.
И всяка вечер аз паля по клечка кибрит
и изкарвам съня ти далече навън.

После влизам в теб - през носа и устата,
разглеждам отвътре твоето тяло
и в сравнение с моето
сърцето ти бие просто тъй вяло,
че едва се възпирам да не затворя вратата.

Дойдох ти нагости неканен, да, зная.
Влязох през прозорците с лунни лъчи.
Ей така, непоканен.
Но неканени светят и онези звезди,
които допускат ме в твоята стая.