Плаче душата моя наранена.
Ридае,къса се,крещи.
От живот е вече уморена,
и само вътре в мен се мръщи.
Тъга,печал,погром и срам
сега събрали са се там.
През прозореца опитват да избягат –
от очи сълзите нежно падат.
Без причина,без удар и без рана
прояжда ме болката като мулец.
Свечери се вън и късно стана,
дойде и моят час да се превърна във мъртвец.