Сто изгрева посрещнах коленичила -
една прашинка малка от безкрая,
една изгубена частица обич, ничия,
изпаднала кой знае как от Рая.
Едно цветче поникнало сред пясъка,
оазис сред пустинна жар и жажда.
Сто изгрева посрещнах. И в отблясъка
сто пъти изгревно за теб се раждах.