Недей тъгува -
дърветата ще бъдат същите
и улиците пак ще те посрещнат,
морето ще разбива пяна в пръстите.
Недей тъгува -
пясъкът ще скърца в зъбите,
вятърът ще брули скулите
и ти ще си отново същият.
Недей тъгува,
че мене няма да ме има -
нали си безнадеждно влюбен
в морето и във платноходките.
А аз, от тебе неоткрита,
бях просто пристана за твойто връщане…