автор: alisa

Знаеш ли защо не искам да ти го разкажа?
Много ме е страх от приказките за големи.
После заваля обратен дъжд. От сажди.
Трябва ли да го разказвам, дявол да го вземе.

Трябва ли да си не знам очите, за да ослепеят
пътищата, по които тръгнали към теб пътуват.
Любовта е просяка с паничката на пътя, с който пея.
Вечер си броим стотинките. Животът струва

точно толкова лъжи и няколко сърдечни многоточия,
колкото да си повярваме, че и мигът е вечност.
Смелостта да си мълчим изобщо не е никаква отстрочка.
Но пък те заселва с обезателна човечност.

Знаеш ли защо е трябвало на ОНЯ да върви в пустинята.
Хубавото му е, че не могат да те срещнат.
Писнало му е да си раздава по сценарий милостинята.
А пък аз съм приказката, дето се разказва грешно.