автор: alisa

Аз съм сън.
Всички нощи са мои.
Всички нощи ме чакат отчаяно.

Идвам, тръгвам си...
Преди да е станало рано
и преди да е късно.
Неверен ги изоставям.
И съм им верен
до най-дълбокото си,
когато ги утешавам
такива хлипащи.
И плувам, и давя
в очите им мокри
страха, който не могат да видят.
Аз съм сън.
Уморен от сънуване.
Дишам.
Понякога от кошмарите ми
зачеват
най-белите многостишия.
Кратка е радостта
за износване.
А те са красиви бременни.
Преди да родят
си отивам.
Вечност съм и съм временен.
Аз съм сън.
Любя ги жадно.
Нежно. Грубо . С цялото им доверие.
Докато отмалели,
съвсем повярват
с цялото си суеверие,
че се сбъдвам.
По никое време.
Трябва да е срещу неделя.
Аз съм сън.
И когато несвястно ги галя,
не с тях, а със себе си се разделям.