автор: wingstofly

*На всички невинни деца, загиващи всяка година в безумието на войните.

Тежки стъпки с болка се прескачат сами.
Луд свят вика – накъде ли върви?
Бог се моли, но човек не чува дори -
адът е тази действителност.

Пак те залива онази тъга -
бетонно небе, черна земя.
Прелита стрела, убива мечта
и пак сиво небе, сиви дни...

Булевардът те гони – стигни го, стигни!
Мечтите ти тичат – върви ги гони.
Смъртта те примамва с бели крила -
забрави утре, с мен ела...

Черният вик на лудуваща кръв
раздира простора над човешката плът.
Протегни ръце, забрави! Но не би -
някой наднича зад теб и шепти.

Спираш учуден – не си ти, нали?
И няма да бъдеш – зъл свят вали.
Хили се дявол, злоради наднича
през оловно небе, зад сива притча.

Погледни си във джоба – там скрито лежи
може би ангелче и с крилцата пръхти.
Крие се то от пороя лъжи,
но и то е лъжа така скрито, нали?

О, луд Бог, виж си главата -
там рога ти растат в унисон със брадата.
Огънят пъклен в трон се превръща.
Молитва за Бог, а Дявол отвръща.