автор: alisa

Тихо, приказке…Хайде заспивай… Тихо!
Ти сънува наяве. Сега за какво са ти стихове?
Дъжд вали, дъжд боли, дъжд се стича.
Тихо, приказке глупава. Стига в мрака се срича.

В тази нощ няма никакво място за двама.
Разказвачът си тръгна, разказвачът случайно го няма.
Ти си негова приказка. Спи и недей се събужда.
Един страх го повика. Земетръси… Живот… Спешна нужда.
Дъжд вали. На дъжда ли разказваш за жаждата?
След дъжда, казват, думите верни се раждат.
Тихо, приказке…Хайде заспивай…Притихвай.
И той спи. И за нещо насън се усмихва.