автор: LeoBedrosian

Слепи демиурзи
в Мига на сътворението
прекрачили прага
на мирозданието
концентрирани в
момента на начална
Сингулярност
пропуск малък
не догледали.

На живота в
най-тъмния ъгъл
зрънце мъка посято
в бурен
от горест избуяло.
И покъртило
най-светлите пориви.

А последния
демиург
в края на Сингулярността
на съществуванието
натиснал бутона
"Край" вместо "Старт"
и Вселената
необятна и безкрайна
в миг се свила
до началното си
състояние. Край.

* * *

На един пухест бял облак на централно място в Едем седял Той. До Него седял Сина му.

- Грешка в кода? - запитал Сина.
- Ще умря от смях - отговорил Той - Ти да видиш какво предстои.