автор: felisia

Обятия.И тиха лятна нощ.
Един щурец в услуга заумира,
за да е романтично озвучена вечерта,
когато във очите му се взирам.
Звезди безброй.Притихнала луна.
И някакво потрепващо вълшебство,
а въздуха ухае на трева ,
косена с притеснените ми шепи.
Дали ще ме целуне в този миг...?
Дъха ми спира в трескаво очакване
поляната , като вълшебното килимче
в небето и отатък ме възнася.
Прегърнал ме е с жилави ръце,
но гали нежно , все едно съм птиче
и знам, че утре и да си отиде,
то тази нощ със сигурност ме е обичал.