автор: Remembrance

Той си затвори очите. Дори сложи ръце върху клепачите си. Да не се отворят спонтанно.
Тя дойде и той чу гласа й, смеха й... Усети аромата й на морска пяна....
Усмихна се. Засмя се с нея... Но притисна още повече тъмнината.
Не трябваше да я зърва.
Русалка. Само ако я види, ще го омагьоса за цял живот или до смърт...
Ще плува постоянно по дирите й в морето... Да, тя познава онези магични места, които ще разтърсват душата му ежедневно и които ще спират дъха му... И без които няма да може повече никога да живее...
Опашката й шляпна по водата. Чу го много ясно. Дали се беше потопила? Сам ли остана?
Притисна ръцете си още по-силно. Не, не трябва да отваря очите си!
Хладина обля раменете му, ръцете му.... дрехите му се намокриха от стичаща се вода.... Не, не валеше дъжд.... Усети дъха й толкова близо до ухото си.... Стекоха се думи... тя му казваше нещо, на някакъв странен, друг език... толкова тихо....не разбираше, но сякаш смисълът се сливаше директно със съзнанието му... омайваше се.... Не трябва да отваря очите си!
Тя се отдръпна. Настана тишина. Чуваха се само вълните... Слънцето го напече и водата от дрехите му започна да се изпарява... Стоя така дълго... Ръцете му изтръпнаха... Не, не трябва да поглежда!

Корабът му минаваше наблизо... Нещо го накара да спре този път... Нареди на целия си екипаж да го изчака. Имаше много важен въпрос, който трябваше да реши точно на този малък остров, насред огромния океан...последва интуицията си... Не спомена въобще, че чу гласа на русалка! Знаеше какво щяха да направят – щяха да го оковат ако трябва, само и само за да не я слуша и да не слиза при нея. Русалките потопяваха кораби! Водеха ги право в скалите и после прибираха душите на моряците на дъното, като живееха в триумф от собствената си магия....
Лодката го отведе бързо до малкото островче, ръцете му бяха силни, а желанието му да стигне там – разкъсващо сърцето му.

Очите му. Притисна ги силно. Още не бе разбрал причината, поради която беше тук. Не можеше да си тръгне. Краката му. Тежаха като каменни.
Мина време... Изпитваше ли го?
Очите му стояха затворени, но той свали ръцете си. Много бавно стана, опипа мокрия пясък до себе си и започна да изписва знаци, фигури, думи.... Какво искаше да й каже? Всичко, което пишеше, бяха въпроси.... под различна форма.... но все повдигащи една тема: защо съществуваше той, защо съществуваше тя? Защо има кораби и капитани? Защо има русалки? Защо морето го привличаше толкова много, а същевременно го караше да се чувства толкова самотен? Тя беше ли самотна насред вълните така, както той? Защо й се доверяваше, при положение, че русалките потопяваха кораби? Защо сушата и хорският живот не го привличаха? Защо погледът му все е на път? Защо душата му е неспокойна?
Тя трябваше да има отговори на неговите въпроси! Той чувстваше дълбочината на нейната същност и тя трябваше да има отговорите!! Очите му! Да не ги отваря!

Беше минавал покрай този остров много пъти. Винаги усещаше нейния зов. Право и директно в сърцето си. Не знаеше как да формулира въпросите си. Не знаеше как един капитан може да откликне на призив на русалка, без тя да разбие кораба му. Затова всеки път отминаваше, без да се спре. И после тъгуваше. Защото знаеше, че тя държи отговорите. Но той не беше подготвен. Нямаше да опропасти срещата им заради своята глупост. Следващия път. Когато е готов.

Слънцето и умората от дългото чегъртане в твърдия мокър пясък го надвиха. Той седна.
Тя въздъхна заедно с поредния прилив на вълните.
Тялото му подскочи. Дръж очите си затворени!
Той усети, че тя се приближи до него, колкото можеше във водата. И запя.
Сърцето му се сви. Той знаеше какво значи песента на русалка. Така те привличаха своите жертви, омагьосваха умовете на моряците.... Неговият кораб беше спуснал котва... Но моряците щяха да чуят песента й, щяха да изпаднат в паника, щяха да го разкрият!!
Тя пееше тихо, толкова тихо, че той спонтанно се премести по-наблизо в посока на гласа й. Тя пееше така, че никой, освен него, нямаше да я чуе, и неговият кораб щеше да остане непокътнат. Тя пееше тихо!
Очите! Не си отваряй очите!
Беше изморен. Легна на брега и водата започна да го облива приятно и разхладително.
Тя пееше за вечността. Мелодията и думите – при все че бяха на друг език – рисуваха невероятни картини в ума му. Той виждаше нейния свят – на морски чудовища и нежни корали, виждаше и своя – безпомощни малки хора в чупливи плавателни съдове, неумеещи нито да се потопяват продължително във водата, нито да летят над нея... Разказваше му за необятната морска шир и за препълнените прашни високи градове, които дори и птиците не искаха вече да доближават... Разказваше му за разговорите й с делфините, с чайките, с облаците, с изгревите и залезите... И той разбра, че тя никога не беше пяла, за да потопи нечий кораб. Тя беше различна от другите русалки и това я правеше самотна. Само подобен на нея можеше да разбере нейната нужда да не присвоява нечий живот и същевременно да не е сама поради различието си.
И двамата сякаш се чувстваха по един и същи начин – не разбивай сърцето ми, не взимай свободата ми, но ме обичай, защото само ти можеш да ме разбереш...
Не отваряй очите си.
Гласът й утихна. Той усети, че тя докосна ръцете му, съвсем плахо, и сложи нещо в тях. След това каза нещо, по което той със сигурност разбра, че тя си тръгва. Нежно, тихо, успокояващо, уверено. След това отново чу шляпването на опашката й. И настана тишина. Той не се поколеба този път и отвори очите си. Наистина тя не беше там, но погледът му откри най-великолепния залез, който някога беше виждал в живота си. А в ръцете си държеше голяма красива бляскава раковина. Той я допря до ухото си. Нейния глас ли чу или му се стори?
Екипажът му го чакаше. Но той щеше да се върне пак. Защото знаеше вече как да говори с русалките. Всъщност само с една.
С неговата русалка. Която имаше отговори на всички негови въпроси. И която имаше нужда от своя капитан на кораб. Когото да не потопява.



Благодаря за морската компания на Just a man - I`m sorry; Play&Win - Slow motion; Akcent - That`s my name... Без тях пътуването нямаше да е същото...
Както и на морския Капитан, който реши да сподели чувствата си към една русалка с мен .... :)))