Дишам от теб и дишам чрез теб,
моето щастие ти определяш.
Ти си мерило за радост и гнет,
ти си за огън и пепел мерило.
Смея се щом се засмееш и ти,
плача когато те няма и страдам.
После те виждам и даваш ми лек,
моят живот мили мой управляваш.
Късаш по малко от мой то сърце,
после лепиш тези парчета обратно.
Някои заздравяват и срастват добре,
други не могат и падат обратно.
Искам да мога да дишам сама,
искам сърцето си здраво не в рани.
Искам в прегръдките твои да спя,
без да си тръгваш и без да те няма.