автор: kasiana

Слънчо си похапна сняг навън
и запя капчукът с топъл звън:
кап-кап-кап...И грейна пак света,
весело зачакал Пролетта.

А пък тя отмести хладен камък
и напусна пещерата замък,
дето спяха нейните сестри.
Полетя през планини, гори...

Ето я! Танцува сред полята
с топлия, гальовен Южен вятър.
Тя погледна всичко с радост ведра
и дари Земята с прелест щедра.

В резеда се листнаха горите,
заблестяха в синьо висините;
пъстроцветни китки разцъфтяха,
прелетните птици долетяха.

Веселба настана пак в душите-
славеи запяха из горите;
забълбукаха потоци свежи
и събудиха мечоци, таралежи.

В горската дъбрава шум настана-
недоволна, там заграчи кака Врана.
Тя реши да свика конференция -
бил и славеят нечестна конкуренция.

Ала всички дружно се изсмяха
и на вси страни се разлетяха...
Пуста врана, все се големее
и от векове фалшиво пее...

Лиса я погледна закачливо,
после каза звучно, насмешливо:
-Вранке, Вранке, глупава душманке,
стига си крещяла из гората,
стига си ни плашила децата!

Ако с врявата си не престанеш,
на закуска утре ще ми станеш!

2007 г.