автор: iasmina

Не вярвам дори бог да си спомня какво е това!
Да вярват в него, на бог сигурно му е дотегнало. Такава скука! Всеки си върви с чинията, а дъното й блести като тиган на месечина! Речеш ли да си признаеш, че не вярваш в бог, лошо ти се пише! Как няма да вярваш в този, който си върви с чинията, чието дъно е като лъснат гол задник? Посмей да речеш, че не вярваш... и ще чуеш, че си задник, защото си на дъното, а там винаги е празно! „На глада очите са големи” и пълни ... с вяра! Ами, сипете му, де! На бога! Той заради вас гладува – вярващите, че ще се наситят с вярата си!

Не вярвам дори бог да си спомня какво е да си нахранен. Иначе защо не сипва? Или вярва, че ни е прехранил? Много безплатна стана тая вяра... и да я има, никого не ще нахрани!

По ми прилича да вярвам в летящи чинии... Те хранят – въображението. От него и бог ще се нахрани. Можеш ли да го повярваш?
О!... Какво ще получиш в замяна?!