автор: lita

Трудът се заплаща след много години.
Когато вече не помним делата си.
Тогава разбират близки,роднини
за скритите таланти на децата си.

Защо във тайна ги пазим?
Аз знам,от страх сигурно,
че още много имаме да покажем,
но концерт ще изнасяме само с перфектното.

Дали ще дойде и нашият час
да разкрием на какво сме способни?
Дали ще признаят те,че от нас
ще излязат велик особи?

Или ще се окаже внезапно,
че сериозно сме се заблуждавали
и за роби само,честно казано
за тази работа сме ставали?

Никой не може това да ни каже
и бъдещето от сега да вещае,
но как ми се иска да се окаже,
след година,две,десет даже,
че четейки стиховете ми тате се мае.
След това за мене да казва – да това тя е,
с гърло да викне,така че цял свят да знае,
да каже баща съм и без да се кае.