автор: prizracheto

Понасям тежко,
това което ме очаква!
Превърнах се,
във жива сянка!
Превърнах се,
в цигарен дим!
Във облак сив,
във тежка мярка!
В безумен, сив,
човек- неуловим!
Превърнах се,
във риба,
но на сухо!
Превърнах се,
в часовник, без стрелки!
Превърнах се,
във струна, без китара!
Превърнах се,
в лице, но без очи!
Превърнах се,
в ръка, ала без пръсти!
Във тетрадка,
без листа!
Превърнах се,
във птица, без крилата!
Превърнах се,
в душа, но без душа!
Превърнах се,
в мечта, но без мечтите!
Във златото, без блясъка!
Превърнах се,
във самотата!
Макар, че и тя отиде си сама!
Превърнах си живота,
във лъжи и суеверия!
Във тъжни и самотни дни!
Едно ще ме въздигне!
Ще ме възроди!
Това си ти!
Това си ти!

гр. Сандански
02.05.2009г.
На Стаси