автор: kasiana

Античен войн върви напред
във строен ред, във боен ред.

Превзема с щурм дворци врази,
чужд свят руши, сече лози...

И горд е той, опил се в кръв,
подобно лъв, герой е пръв.

Но в тих покой съзира ням
жена сред храм в молитвен плам.

Той вдига меч, като в сюжет
от Стар завет - посърнал, блед.

Жената враг повдига взор,
запява хор...Лети кондор.

А войнът лъв оставя меч,
тресе го веч, любовен смерч.

Не знай защо, но в този миг
не е войник - пред дивен лик.

Пристъпва той със мъжка власт,
почти в есктаз, със дива страст.

А гледа тя със поглед ням,
със гняв голям сред своя храм.

И още миг - ще бъде в плен
на див овен, окървавен.

Но горд кондор врага слетя.
Отдъхна тя. И заблестя...

Ала врагът защо ли там,
смущава ням светия храм?!

25.05.2009 г.