Който сее ветрове, ще жъне бури.
Досега бяхме сели само раздори.
По едно време садихме ум и разум,
но нищо не излезе...
Хайде сега, викам аз, да посеем
и малко ветрове!
Посяхме малко Бял вятър.
Посяхме малко Черен вятър.
Посяхме малко Шарен вятър
Посяхме даже и Африкански самум!
Четири хектара ветрове посадихме.
Копахме ги отгоре-отгоре.
Торихме ги от ден до пладне.
Плевихме ги през куп за грош.
Поливахме ги от дъжд на вятър...
А накрая от нашите ветрове
такива хубави бури покълнаха!
Ех, хубави бури ще жънем!
Бурите се броят на есен.
Жътва е.
Отидохме да жънем.
Тук бури... там бури...
Бре, няма бури, няма дявол!
Някой ни ожънал бурите.
Само голо Тракийско поле.
Само мила Българска земя!
Кой ли ни обра бурите?
Кой ли ни открадна стоката?
Кой ли ни такова майката
и даже за семе не ни остави?!
Повече не сеем ветрове.
За какъв дявол да се трепем!
Няма смисъл.
Вятър работа!
Ние сеем ветрове –
циганите жънат бури!...