автор: wingstofly

Булеварди и залези,
бетонни фасади,
електронни звезди,
телевизионни мечти.
Есени чакани,
лета недочакани,
мокри дървета
сред зидове каменни.

Утрини шеметни –
в трамвая ще влезна ли?
Цели, поръбени
с принципи всякакви.

Мръсни порои,
преспи окаляни.
В зноя отровени
мразят се хората.

А помиш ли, имаше
един изгрев чудесен,
звездни мигове в шепите
ми поднасяше с песен.

Във вестника никога
не разказват мечтите ни.
от екрана никога
не ни гледат душите ни.

Върни ми тополите,
върни ми небето.
само там в шепите ти
се събужда сърцето ми.