автор: samodiva_yana

Когато съм сама,
съм истинска.

Не се усмихвам често,
рядко плача,
не се старая да се изменя
в каквато евенуално
ще ме оценят.
Търпя на болка,
страх ме е от мен самата,
напоследък проверявам колко
мъка крие самотата.
Гоня призраци и страх,
стари шапки и
слънчево златно.
А пък вечер,
посред лунен прах,
ги търся да ги върна
пак обратно.
За да почувствам
себе си в света
и да е светло,
като в утринни поля,
недосънували вълшебство.

Когато съм сама, съм истинска!