Разсипана...събираш ме,
в очите ти горещи.
Целувките,разкъсват ме,
топят се бели свещи.
Ръцете ми,ръцете ти...,
божествена наслада.
В живота ще те имам ли,
или ще те изстрадам.
Копнежите разплискани,
в сърцето си събирам.
Сълзите като въглени,
оставят своята диря,
въздишката-дихание,
душата-пепел...стана.
Небето ли заплака пак,
или в сърцето рана....