автор: vasillazarov

Обичам залеза с магичния дъх,
пурпурна вечер преди да е дошла.
На всичките облаци розовия връх ,
Преливат и бавно и нежно в лила.

Времето на дългите сенки изтича,
когато деня си отива с ленива тъга.
След морния делник духът топлината обича,
за любов душата протяга ръка.

Обичам радостта от пейзажа красив,
от залеза, от звездния свод през нощта.
Доволен съм, дори съм щастлив,
когато се радвам на дребни неща.

07 06 2006