автор: anelim

Искряща длан разстелила Земята,
като Живота огнен път,
преминеш ли изгрява добротата
и стигаш някъде отвъд...

Грейва пламък вътре във душата,
щом нозете крачат върху жар,
вярата достига небесата,
а Вечното приема тленното във дар.
Времето дори застива,
когато с огъня си дъх във дъх,
щастие неземно те облива-
усещаш тяло, душа и дух...