автор: iasmina

Във всеки уважаващ себе си малък еснафски град има часовникова кула. Определено не ми е известна причината за това явление, но тези кули с часовник на върха стоят много романтично върху туристическите
картички.

Кулите са различни - конусовидни, трапецовидни, високи и още
по-високи. Часовниците и те не отстъпват по многообразие - обикновени
или с орнаменти, някои мълчат, а други са с камбани. Каквато и да е
кулата с часовника обаче, тя винаги навява нещо тайнствено. Човек си
представя, че вечер в нея или около нея бродят сенки... Въпреки това
хората в града за нищо на света не биха се лишили от тази
забележителност. Като знак за това, кулите често са обвити с бръшлян,
а в подножието им люляковите храсти се чувстват у дома си.
Най-любопитното за местните жители, а и за пътника е, че часовниците
на кулите никога не спират и винаги показват точно, макар че никой
сякаш не се грижи за тях.

В малкия град животът си тече кротко. Тук никой никого не подминава
с безразличие, но пък никой за никъде и не бърза. Да, и в този град е
така.

Около кулата с часовника са построили паркова градинка, в която е
приятно. Малко по-нататът е улицата на занаятите, на малките дюкянчета
за текстилни, медникарски, бижутерийни и какви ли не още изделия.
Разбира се, в града има и модерни магазини, но тука е романтиката.
Естествено, никой не обръща особено внимание на кулата с часовника -
не и повече отколкото му е необходимо, за да се осведоми кое време е.
Един бърз поглед постига тази лесна цел и човекът подминава нататък.
Та нали времето си е време, а часовникът е по-скоро свидетел на
безкрайните секунди, минути, часове... В малкият град дните си
приличат, а годините изтичат и рядко нещо се променя. Понесен от
уханието на люляка, животът тук е благотворно спокоен.

...Но отнемете кулата с часовника от този град и вижте какво ще остане!
Не се получава, нали? Единствената причина дълго никой да не забележи
промяната, е точно тази - часовникът!

Всъщност, никой не обича часовниците. Те задължават човека да не
забравя накъде тече времето и че изтече ли, няма връщане назад. Часовникът никога не е обект на по-внимателно наблюдение - особено ако е на върха на кула. Стрелките му изглеждат застинали в случайно положение, а останалото е въпрос на логично обяснение, което няма как да не съществува, защото как иначе да си обясним, че по някое време, на което никой не е бил свидетел,
стрелките са тръгнали ... обратно?

Е, да! Ще кажете, че това не може да бъде, но помислете по-добре! Нали
никому не е известно кой се грижи за часовника на кулата? Може да е
шега, може да е повреда, може а е какво ли не, но единаственото, което
не може да се твърди със сигурност, е какво наистина става с времето в
този случай. Защо обаче да е толкова важно това, щом става дума за
две-три стрелки в някакво положение, което само около девет или три
часа би се сторило някому необичайно? Та дори и тогава има логично
обяснение - например, че часовникът е спрял. Не е редно, но не е и
странно. Времето е от значение, само когато нещо с него не е наред - с
вътрешното време в човека. Например, спира някой под кулата, вдига
поглед към часовника и молитвено си пожелава да би могло времето да се
върне назад, за да може човекът да опита отново... И о, боже! Това
става! Сигурно така е било - с този, който първи е забелязал.

Какво мислите, че е станало след това? Каквото и да си мислите, не
мислете, че е шега, когато някой ден получите рекламна брошура за
дестинацията "градът на доброто старо време", където всеки би могъл
отново да си хване някой небрежно изтърван ценен миг от своето
минало.На брошурата задължително ще е изобразена кула с часовник обвит
в бръшлян, а люляковият цвят на хоризонта може да е от сутринта, но
може да е и от вечерта. Трудно е да се каже. Понеже никой не знае кой
се грижи за времето, не е ясно какво става с него, във всеки случай!

Иначе, в малкия град животът си тече мирно и кротко. Така или иначе!