автор: kasiana

Семафор огнен Слънцето разпуква
на гарата на хоризонта сънен…
Последните вагони на нощта
на запад се изнизват…
Утро.


По тротоарите покълват бързо стъпки
и гласове прелитат като птици.
От старата самотна къща
при мен долитат
гълъби.

Ще изкълват трохите и ще гукат хубаво,
ще кацнат после по антените
и ще се любят непренудено
като в старинен
мадригал…

В съседната гарсониера, под небето,
една актриса репетира Жулиета,
а нейният Ромео няма стълба,
нито крила да долети
при нея.

И бройка под липите малките гризетки
на лов излезли за любов платена…
Ядосаният в синевата Шекспир
Светия дух му праща,
ала късно…

А гълъбите все тъй в унес, прилепени,
се любят вече в клоните на кестена;
и други в хор гугукат на антените
прелюдията към зачатието
с песен.

21.05.2009 г.