автор: tiamat

Имам само една ябълка,
червена, почти като пламнало чувство,
но не бих ти я дала.
А ти не ми подарявай цветя-
аромат на прекършен живот-
на последно издишване-
смърт в кристален ковчег.
/аз тодавна изхвърлих от стаята
вазите/
Но ще помня разходката
в цветната райска градина
и змията, която понякога
бе по-топла от мен.
Беше хубаво. Но си тръгвам
от твойто безвремие,
от цветята, които
нито веднъж не полях.
Ти ще дойдеш ли с мен?
Или в Едем ще останеш без Ева
/навярно разчиташ на това,
че имаш много ребра/
А и аз не приличам на Ева,
и не играя съвсем по сценарий,
защото имам си свой-
без мъртви цветя
и без ябълки.
А и...
наивно навярно,
но не вярвам в змиите.
ти ще дойдеш ли с мен,
и дали си разбрал,
че ти подавам ръка,
вместо ябълка.