автор: alisa

Да си зная, че сигурно Бог ме закриля,
не когато съм слаба, а когато съм силна.
Да опази до край, тези дето обичам
и дето не знаят любов как се срича.
Да прости всички думи, които написах.
Не всичко написано имаше смисъл.
Да си тръгна, когато наистина искам,
и когато на никой изобщо не липсвам.
Да изпея поне една истинска песен.
А тръгна ли някога, нека е есен.