автор: anelim

Не гарантира щастие минаването под дъгата
и не вали късмет от четирилистни детелини,
не дарява нежности ореолът на луната
и не създават извори на слънцето лъчите;
не успокояват порива небесни длани,
в морето не изгарят страсти,
прекрасен е светът с изгреви и залези,
но само ти ми даваш щастие.
Ражда се от сърцето ми дъгата
и изворно в мен любов бълбука,
прашинка съм в сравнение с Земята,
но твоята прашинка тука...