Вървя сред шепот
на мисли от вчера,
през тъмна гора-
безнадеждни ръце
се прегръщат над мен,
за да скрият Луната.
Страхувам се-
не защото вървя все сама,
а от чужди присъствия в клоните.
Чувам шепота на ръцете и вятъра,
който превръща във съчки мечтите ми.
Последен танц на листата и клоните,
после-стъпките
изговарят в пътека мисли от вчера.