автор: kasiana

Някой опва тихо тънки двездни струни,
звуци се разливат в дивата Вселена.
Сякаш песъчинки, в душата на самума,
в пустинята летят и безутешно стенат...

С грохот се разтваря небе. Като през вени
алести коне в космоса се втурват...
В звездните гори, с корони посребрени,
пеят дивни песни шеметни клисури.

Звезден вълк самотно сред звездни степи вие,
земните коне, посрещнал с грозна ярост...
Пълната Луна не иска да се скрие,
воят зло бучи в гласилките на звяра.

Нейде сред звездите, в сърцето на Всемира,
изправена пред пулта една неземна Фея,
вселенския оркестър неспирно дирижира
и ангели-солисти вълшебни песни пеят...

И звярът се заслушва, в трелите унесен,
утихва грозен вой, горите се разсънват...
Събужда се и Бог от ангелската песен
и Божите камбани на радост мощно звънват...

20.05.2009г.
..........................
*самум(ар.) сух горещ вятър, който духа
в пустините на Арабия и Северна Африка.