автор: elsion

В лехата вън избухваха лъчи
под кремавите стъпки на зората.
И с пукане на плоча от винил
скриптеше ретро утринно тревата.

Златиста светлина се нарои
по спящите небесносини камъчета.
Превзе по малко външните стени,
протегна пипалата си към стаите.

Издигна се по пукнатата стомна
от пясъчник, затворил пъстри тайни,
извая в тъмнината му простори,
и извори, и глътки от безкрая.

Приплъзна се по сечените стълби,
във странни плетеници от мъниста.
Със светеща материя изпълни
прашинките по прага и стрехите.

Когато ме целуна във съня ми,
вратата бе се срастнала със времето
дървото бе се вкоренило в камъка,
със всичките си девет измерения,

а ти застана в блесналата рамка,
във сянка от листа и пеперуди,
с коси от слънце и сърце от вятър...
И много бавно почна да ме будиш.