автор: kasiana

Лиха орис ме подключи
четвърт век под тъжна стряха.
Като в счупено бардуче
в мен надеждите умряха.

Ала днес, преодоляла
себе си и свойта орис,
пак душата ми е цяла
и с простора си говори.

Мойрите сестри отново
с обич ми предат съдбата.
Бог ми праща песен-слово
да лелея с тях сърцата.

Хоризонтът ме отвежда
в далнини с любов огряни.
И дъгата с пъстра вежда
в пистите си пак ме кани.

19.05.2009 г.