автор: stir

Когато се стъмва е тихо.
Ветрецът разнася листата
и може би вън е красиво,
но всичко ще бъде за кратко.

Когато се скрива в червено,
небето не може да свети.
Скорците си тръгват с надежда,
оставят безеврни куплети.

Градът се снижава до село
и само децата разбират,
че другите нямат сърцето
и никой не бе протестирал.

И пускат завесите мнимо,
очайквайки мрачното утре -
вместо в един глас да извикат
в последните светли минути.