Тебе виках, когато изгубена
бродех по пътеките на живота.
Призовавах те толкова страстно,
че отлитаха птици уплашено.
Крещях името ти, като побъркана
от любов и навярно си чул ехото.
Целувах те до изнемога и стенех,
когато ме любеше до припадък.
Лунно прегръщах те в сънища бели.
Прекосявах звезди, за да те стигна.
Тебе виках, когато изгубена скитах.
Превърнах те в огън, който обичам.