автор: kasiana

Преди Луната да изстине,
преди денят да потече,
по улей бял на рог старинен
се носи песен на щурче.

И кротката Мадона в мене,
от рамката на делник тих,
излиза и мечтата си поема
по струната на девствен стих.

В метличината на небето,
в която Слънцето расте,
изпълнена с любов, тя свети,
като усмивка на дете.