под дъжда от безкрайни съботни залези
светеха златните им очи
с предупредителна окраска казваха
иди си
събуй обувките си от разхвърляни понеделници
завържи пясъчните си длани
и ветровитите мисли за бряста на завет
вечността е твърде горчива за да я побереш в още една
малка музикална кутия
погълни деня
разчекнат от многоточия
недомлъвките казват мяу от покрива
после мъркат в завивките на спокойните ти мисли
докато изхвърляш света в малка книжна торбичка
за разделно съхранение на боклук
нареди още една колода от образи
преди да ги изрежеш
завинаги
забъркай ги с мед, канела и портокал
спри
вдъхни аромата им
после им нарисувай криле и вятър
обърни се на изток
към отворените очи на слънцето
целуни прашните му нозе
помахай на събуждащият се хоризонт
скрий огънят в шепите си
и си иди
гладна