Ти, Земя, отново си разцъфнала!
Като теб ще цъфна ли и аз?
Събуди се ти, сърце разръфано!
За живот те вика слънчев глас...
Викат те потоци разлудувани.
Върхове очакват твоя взор.
И мечти, все още нецелувани,
мамят те към гордия простор...
Някъде навярно е поникнала
билката за твоя лек, сърце.
Чака тя до явори, притихнала -
да протегнеш трепетни ръце...
Скъсай ти, веригите измислени!
Забрави измамната любов!
Само раждането и смъртта са истински.
Между тях е жребият Христов!
2005 г.