Сърцето ме боли- кърви, кърви
Една дълбока незарастнала рана ми тежи
Дори когато нея мило аз прегръщам
В очите и виждам твоите и ги докосвам
Погалвам косата и и си мисля за теб
Докосвам тялото и, а всъщност докосвам теб
Знам че си ми простила, защото ме обичаш
Но сам на себе си не мога да простя
Защото избрах удобството пред любовта
Тя победи- навярно точно това си мислиш
Но това е голяма заблуда любима
И тя ще го знае винаги докато те има
И винаги тайно ще рони горчиви сълзи
Защото всъщност нашата любов я победи.