автор: x_ahav

Илюзиите са щурци, които
хрущят под стъпките на някой,
който верен на природата си ,
си няма хал-хабер от никаква природа.
Разцепват се цигулките им и звукът
по-верен от сега
не може никога да бъде.
Кикотят се тревите, станали
по-ниски от трева,защото
в истерията винаги смехът
е повече от плач. Това го знае
дори светецът, който в размисли за Бог
и тази нощ във публичния дом
е лъскал ореола си.
Илюзиите са щурци, които
преди да изхрущят под стъпките на оня,
внезапно осенени от прозрение,
захвърлят настрана цигулките и без поклон
със лъковете си прерязват вените.