автор: x_ahav

Щурците ,
този цигански оркестър,
разказват инстинктивно себе си,
пияни от треви и пълнолуния.

Там, дето пъпа си
захвърля времето
и му е на късмет,
защото сигурно
това е мястото от теб – до теб
и няма друго,
аз като млада циганка развързвам
връвчицата на любовта си.
Полугола,
единствено за теб танцувам влюбено.
И ритъмът ми иска да разкаже
за древни предсказания и сънища.
Езически погалвам
с тънки пръсти и теб,
и въздуха.
И полудявам от очакване,
и от щурци, и от магия.
И сладостно по кожата ти лепна.
А докато светът гадае устните ми,
единствено ти знаеш,
че те шепна.