автор: pavl64

Нощта разгръща сивата си риза
притихват затаени мисли
под лунно звездно наметало.
Сънят властва над земята
покорил мечтите и делата.
Жабата креслива царица е в нощта
величиствена в зелената одежда-
на щурчето малко тя приглася.
В Галактическия свят
из космоса бродим.
Млечният път е пътят към дома
към нашето бъдно.
Преоткрили спомени и мисли
мечта по изгрева желан
по нещо неродено от човешки помисли.
Нощ. Владетелко на света
на тъмни сили
на дяволско хоро.
Огън да лумне, изгрев златист.