автор: x_ahav

Очакването е ужасно дълъг блус.
И затова ти го разказвам
от името на слепия саксофонист,
който разплаква всяка вечер публиката.
Очите му се любят с тъмното,
докато гали съзерцателно мелодията.
Тя стене с дрезгав глас
под водопада на докосванията му.
И въпреки, че публиката слуша
си знае, че жадува само него. Издига се
и на ръба на хребета
флиртува с оня ужас, кръстен Бог.
И сигурно, защото той е зрящ
с презрение му плюе във очите.
Очакването е ужасно дълъг блус.
За другото си знаеш. Не ме питай...